Голяма истерия последните дни. Ужас не виждан в малката страна на дребните душички! - Лидер на парламентарно представена политическа партия призовава за бойкот на данъците!
Скандал от глобален характер, разбунил духовете на множество от строителите на нова България - от интернет провайдъри и политиканти до търговци на зеленчуци и скандализирани майки на малки дечица. Все стожери, трегери и ретранслатори на недостроената инфраструктура към гражданското общество... Спират се сайтове, среднощни проверки на народна милиция, сформиране на другарски дружинки за обществено порицание.
И това за една открито изразена позиция!?
Само, че ако трябва да погледнем сериозно на случилото се, отново се прави опит общественото мнение да бъде загубено в превода. Пропускаме основното, като ни се предлага някаква псевдо държавническа блудкава смес на уж-национално отговорното поведение. - А основното е, че управляващите си правят каквото искат с МОИТЕ и ТВОИТЕ пари! И интересно защо тази будна съвест спеше, когато премиера де факто легитимира безобразните кражби във фондовете...?! Когато зад припотените очилца, с треперещо гласче призова за търпимост, равнодушие и самообладание към международното унижение и смазваща критика на които сме подложени? И за тяхната некадърност плащаме ние и то дори по директно от колкото можем да си представим. Ако на някой му е все тая какво се случва със собствените му пари, за мен не е така. А и сигурен съм за още милиони българи.
А иначе, разбира се, че не можем да уронваме устоите на правовата държава и нейното устройство. Призивът за бойкот на плащането на данъци е повече символен сигнал за сериозността на проблема от колкото серия от физически ходове с отношение към офисите на НАП.
И в крайна сметка се чудя, тази истерия в общественото пространство дали е наистина в резултат от първосигнални непринудени граждански реакции поради повърхностен прочит на нещата или зад нея се крият по-различни, не чак до там предсатвителни и леко позацапани и намирисващи мотиви...?
А иначе аплодисменти за пламенните защитници на фискалната дисциплина:-)
06 август 2008, сряда
04 август 2008, понеделник
ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АСПЕКТИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИНСТУЦИОНАЛНА КРИЗА В ДЪРЖАВАТА
Широко коментирани и засягани в общественото пространство са политическите, моралните, обществените аспекти на скандалите разтърсващи държавата един след друг. Но на заден план остават най-практическите и съществени аспекти – икономическите, които са и в дневния ред на една дясна, прагматична и близка до хората партия, със заявка за защита на реални интереси, най-вече на икономически активната част от населението.
Само няколко думи на председателя на Федералния резерв на САЩ предизвикват обрати на финансовите и инвестиционни пазари. Изразяваните политически намерения на президента и правителството на САЩ пренареждат стратегически инвестиционни планове на компании и цели отрасли за години напред. Директорът на ЕЦБ, с формулираната политика, задава икономическия дневен ред в Европа. Ръста на инвестициите за определен период са пряко зависими от поведението на съответното национално правителство на всяка страна с функционираща пазарна икономика. Заявките за политически намерения и управленски политики са определящи за ръста на инвестициите през съответния период. Примерите са много: Не премерените социални заявки на управлението на канцлера Шрьодер в Германия, остана запомнено с икономическия спад на Германия за периода. Икономическите послания и решителност на Саркози за реформи, му донесоха в голяма степен спечелването на президентските избори във Франция и т.н.
С други думи, сигналите на едно управление са определящи за икономиката и инвестиционните тенденции в страната!
Какво се случва у нас за период от няколко месеца:
- Приближени икономически кръгове на социалистите (финансирали кампанията на социалистическия президент) са в доказани злоупотреби с еврофондове за милиони, с последвали икономически санкции за всички съвестни предприемачи в сектора на хранително-вкусовата промишленост;
- Социалистическият министър на икономиката и енергетиката е принуден да подаде оставка след грандиозен корупционен скандал в енергетиката;
- Висши държавни служители, назначени и с чадър от социалистическия министър, са уличени в манипулиране на държавни поръчки за милиони в сектора на пътното строителство и толериране на роднински икономически кръгове, довели до спиране на фондове по европейски програми за финансиране и развитие на инфраструктурата в страната;
- След изключителния натиск от чужбина, въпросният държавен служител подава оставка, но...е назначен за съветник на същия социалистически министър – принципал;
- Скандал уличаващ в топли връзки доказани нарко-босове с генералски кръгове и ръководни лица от системата на МВР;
- Висши служители на възлови звена в системата на МВР уличени в покровителство на контрабанда и изнасяне на информации, със знанието на социалистическия министър на вътрешните работи;
- Социалистическият министър на вътрешните работи в топли нерегламентирани връзки и неформални срещи със знакови лица от престъпния контингент, владеещи неформално цял град в югозападна България; (ПП: Подобни явления са познати през 80-те години в северозападната част на Колумбия, където правомощията на правителството и авторитета на централната власт са стигали общо взето единствено до границите на столицата Богота. Полицията е била олицетворение на интересите на картелите и малкото съвестни служители са били безсилни. Централното правителство се е било глухо и сляпо за случващото се. Босовете на картела са се идентифицирали често с обществени каузи и сами са олицетворявали закона и държавността в градовете си, а в последствие и в цели части от страната. Назначенията на висши полицейски постове и специални части са само за “удобни” и верни лица, други не са оцелявали. Поради постоянно изтичане на информации от най-високо ниво и за най-секретни акции, полицията не е могла да проведе нито една съществена и резултатна акция срещу картелите през първата половина на 80-те. Корупцията е била на всички нива и до такава степен обезсилва правителството и президента, че в края на 80-те години колумбийският президент е принуден да се обърне с молба за помощ към САЩ, чрез американския посланик по това време в Богота, като си позволява дори да наруши суверенността на държавата и конституцията.)
Звучи ли ни до някъде познато? Слава богу, все още само до някъде!
Е, в този политико-икономически контекст, кой сериозен бизнес и потенциален (стратегически?) инвеститор би се почувствал сигурен за своите вложения и капитали, в страна с подобна държавност? На какви пазарни условия, конкурентна среда и шансове за успех може да разчита международен производител на пазар, където неговите преки конкуренти, поради отработени и продуктивни корупционни канали, нямат и половината от неговите разходи. Още по-тъжно е ако споменем родните съвестни предприемачи, които биха искали честно, със заем, да развият дадено производство? Хранително-вкусова промишленост – трудно може да се бори с откраднатите милиони от еврофондове и с червения политически чадър над тях. Колко други български предприемачи с дейности в сферите на инфраструктура и строителство са потърпевши от безобразията на определени социалистически протежета? Как може един частен предприемач да се чувства сигурен за своята дейност и имущество, като неговата сигурност е в ръцете на безочлив алкохолизиран “оперативно интересен министър” и на висши полицаи, които си искат лаптоп и пушка по телефона и които същевременно са наясно с всичко един за друг (но все пак добре, че почнаха да се настъпват един-друг, та част от истината пролича). И това под носа на министър-председател, който или изобщо не е в час и е просто едно безсмислено чучело или е наясно с всичко това, но е напълно безпомощен и жалък? (Аз лично се чудя за себе си кой вариант ли е по-приемливия ?! Защото трета възможност май няма...).
А това касае нашето поколение, касае и следващото поколение, тези които на пролет са абитуриенти. Касае всички ни, защото решението дали да се инвестира в България определя бъдещите престижни работни места и възможности за развитие на младите, желаещите да работят и да останат в България. Да плащат данъците от труда си тук, за да издържат и без това застаряващото българско население. Защото България, с плоските (иначе много добро решение) 10%, не е единствената алтернатива за инвестиции. Съседна Румъния е вече драстично пред нас именно по тези показатели. И не е ли редно да се замислим, дали това се дължи единствено и само на по голямото население на северната съседка или може би и на други фактори...? Дали няма в бъдеще икономическата емиграция на качествени българи да не е към Брюксел или Бостън, а към Букурещ... Защото инвестиционните намерения и планиране в международните корпорации са стратегически и се правят в хоризонт 2-3 често и повече години напред. И последиците на политическите и управленски скандали днес, ще се усетят едва след години... и мечтите на тези които сега са -9, -10, - 11 клас, ще се сблъскат със сянката на грозното, потно и алкохолно-подпухнало лице с пъпка на една друга реалност, на едни други хора...които тогава няма да ги има, но тяхното наследство трябва да бъде плащано!
Ако сте стигнали до тук в четенето, значи е имало смисъл от разписването на няколко мои мисли.
Иво Петров
Само няколко думи на председателя на Федералния резерв на САЩ предизвикват обрати на финансовите и инвестиционни пазари. Изразяваните политически намерения на президента и правителството на САЩ пренареждат стратегически инвестиционни планове на компании и цели отрасли за години напред. Директорът на ЕЦБ, с формулираната политика, задава икономическия дневен ред в Европа. Ръста на инвестициите за определен период са пряко зависими от поведението на съответното национално правителство на всяка страна с функционираща пазарна икономика. Заявките за политически намерения и управленски политики са определящи за ръста на инвестициите през съответния период. Примерите са много: Не премерените социални заявки на управлението на канцлера Шрьодер в Германия, остана запомнено с икономическия спад на Германия за периода. Икономическите послания и решителност на Саркози за реформи, му донесоха в голяма степен спечелването на президентските избори във Франция и т.н.
С други думи, сигналите на едно управление са определящи за икономиката и инвестиционните тенденции в страната!
Какво се случва у нас за период от няколко месеца:
- Приближени икономически кръгове на социалистите (финансирали кампанията на социалистическия президент) са в доказани злоупотреби с еврофондове за милиони, с последвали икономически санкции за всички съвестни предприемачи в сектора на хранително-вкусовата промишленост;
- Социалистическият министър на икономиката и енергетиката е принуден да подаде оставка след грандиозен корупционен скандал в енергетиката;
- Висши държавни служители, назначени и с чадър от социалистическия министър, са уличени в манипулиране на държавни поръчки за милиони в сектора на пътното строителство и толериране на роднински икономически кръгове, довели до спиране на фондове по европейски програми за финансиране и развитие на инфраструктурата в страната;
- След изключителния натиск от чужбина, въпросният държавен служител подава оставка, но...е назначен за съветник на същия социалистически министър – принципал;
- Скандал уличаващ в топли връзки доказани нарко-босове с генералски кръгове и ръководни лица от системата на МВР;
- Висши служители на възлови звена в системата на МВР уличени в покровителство на контрабанда и изнасяне на информации, със знанието на социалистическия министър на вътрешните работи;
- Социалистическият министър на вътрешните работи в топли нерегламентирани връзки и неформални срещи със знакови лица от престъпния контингент, владеещи неформално цял град в югозападна България; (ПП: Подобни явления са познати през 80-те години в северозападната част на Колумбия, където правомощията на правителството и авторитета на централната власт са стигали общо взето единствено до границите на столицата Богота. Полицията е била олицетворение на интересите на картелите и малкото съвестни служители са били безсилни. Централното правителство се е било глухо и сляпо за случващото се. Босовете на картела са се идентифицирали често с обществени каузи и сами са олицетворявали закона и държавността в градовете си, а в последствие и в цели части от страната. Назначенията на висши полицейски постове и специални части са само за “удобни” и верни лица, други не са оцелявали. Поради постоянно изтичане на информации от най-високо ниво и за най-секретни акции, полицията не е могла да проведе нито една съществена и резултатна акция срещу картелите през първата половина на 80-те. Корупцията е била на всички нива и до такава степен обезсилва правителството и президента, че в края на 80-те години колумбийският президент е принуден да се обърне с молба за помощ към САЩ, чрез американския посланик по това време в Богота, като си позволява дори да наруши суверенността на държавата и конституцията.)
Звучи ли ни до някъде познато? Слава богу, все още само до някъде!
Е, в този политико-икономически контекст, кой сериозен бизнес и потенциален (стратегически?) инвеститор би се почувствал сигурен за своите вложения и капитали, в страна с подобна държавност? На какви пазарни условия, конкурентна среда и шансове за успех може да разчита международен производител на пазар, където неговите преки конкуренти, поради отработени и продуктивни корупционни канали, нямат и половината от неговите разходи. Още по-тъжно е ако споменем родните съвестни предприемачи, които биха искали честно, със заем, да развият дадено производство? Хранително-вкусова промишленост – трудно може да се бори с откраднатите милиони от еврофондове и с червения политически чадър над тях. Колко други български предприемачи с дейности в сферите на инфраструктура и строителство са потърпевши от безобразията на определени социалистически протежета? Как може един частен предприемач да се чувства сигурен за своята дейност и имущество, като неговата сигурност е в ръцете на безочлив алкохолизиран “оперативно интересен министър” и на висши полицаи, които си искат лаптоп и пушка по телефона и които същевременно са наясно с всичко един за друг (но все пак добре, че почнаха да се настъпват един-друг, та част от истината пролича). И това под носа на министър-председател, който или изобщо не е в час и е просто едно безсмислено чучело или е наясно с всичко това, но е напълно безпомощен и жалък? (Аз лично се чудя за себе си кой вариант ли е по-приемливия ?! Защото трета възможност май няма...).
А това касае нашето поколение, касае и следващото поколение, тези които на пролет са абитуриенти. Касае всички ни, защото решението дали да се инвестира в България определя бъдещите престижни работни места и възможности за развитие на младите, желаещите да работят и да останат в България. Да плащат данъците от труда си тук, за да издържат и без това застаряващото българско население. Защото България, с плоските (иначе много добро решение) 10%, не е единствената алтернатива за инвестиции. Съседна Румъния е вече драстично пред нас именно по тези показатели. И не е ли редно да се замислим, дали това се дължи единствено и само на по голямото население на северната съседка или може би и на други фактори...? Дали няма в бъдеще икономическата емиграция на качествени българи да не е към Брюксел или Бостън, а към Букурещ... Защото инвестиционните намерения и планиране в международните корпорации са стратегически и се правят в хоризонт 2-3 често и повече години напред. И последиците на политическите и управленски скандали днес, ще се усетят едва след години... и мечтите на тези които сега са -9, -10, - 11 клас, ще се сблъскат със сянката на грозното, потно и алкохолно-подпухнало лице с пъпка на една друга реалност, на едни други хора...които тогава няма да ги има, но тяхното наследство трябва да бъде плащано!
Ако сте стигнали до тук в четенето, значи е имало смисъл от разписването на няколко мои мисли.
Иво Петров
Зимата на българското членство
На първи януари 2007 българите осъмнахме, макар и още леко махмурлии, вече като пълноправни членове на Европейския съюз. Вече сме част от голямото европейско семейство, но какво ни предстои от тук нататък? Гръмките лозунги и поредни резултати по преминати преговорни глави вече не носят много смисъл и най-вече те се изпразниха от политически капитал. Това е кардиналния въпрос, на който българската политическа класа и управляващите трябва да дадат отговор. Нужна е ясна и категорична, последователна концепция за защита на българските национални интереси в голямото европейско семейство. Така както Гърция се бори за своите квоти за износ на портокали или както полските селскостопански производители не веднъж са заставали като един в защита на интересите си. Тук няма място за популистка предизборна кампанийност, защото резултатите ще са по-бързо видими и осезаеми от всякога до сега. Това е ръкавица най-вече хвърлена към българските политици и управляващи, които като че ли до момента все още се носят в опиянението на заветното членство и не са стъпили здраво на земята на прагматизма и защитата на конкретните интереси на българските граждани. Нужно е обществото ни да бъде преведено от зимата на българското членство към слънчевата пролет на разцъфващи перспективи и възможности пред българските национални интереси в голямата европейска градина.
Неминуемо, рано или късно за всеки от нас идва и първия работен ден. Влизаме в ежедневния делови режим на обичайни задължения, гоним служебните си цели и задачи, постигаме или не определени резултати, получаваме съответните си месечни възнаграждения. Но българските управляващите имат вече и значително по-големи отговорности от обичайните през последните години - това е представителството и защитата на реалните интереси на всички тези активни българи. – Защита както на наднационално ниво пред всички структури и органи за взимане на решение на ЕС, така и чрез ежедневната работа на нашите национални институции, държавни служби и агенции. Крайно време е българските институции да престанат да бъдат, както не веднъж до сега, постоянната спънка пред българската инициативност и предприемачество. Защото единно представения и защитен български интерес навън, гарантира успешно развитие на бранш или сектор в българската икономика, гарантира нови работни места и просперитет за страната. Българските държавни органи на управление са задължени да са в един отбор с българските граждани и нашите интереси. Разбира се прилагането и спазването на европейските изисквания и норми, въвеждането на правилата на Съюза не подлежат на дискусия, но за българските управляващи не може да има дилема чий интерес е най-важен и кои са приоритетите. В общото европейско икономическо и политическо пространство на конкуренция, регулации и пазарни механизми ние сме един екип с общи цели и интереси – българския бизнес, българските политици, българските институции и всеки един български гражданин. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че членството не е инертен процес, при който нещата ще ни се случват автоматично и предначертано от неведоми евро - експерти и комисари и ние ще можем единствено да сме доволни или да роптаем. Нещата не се случват просто някъде в “необозримото управленско горе” на мъгливия Брюксел. Тук вече не е като да се объркаме или да бъдем подведени на парламентарни избори и да пратим по грешка някой неподходящ в Народното Събрание, който (слава Богу) не е в състояние да предизвика сериозни обрати. Защото персонално, от всеки един от малкото български политически представители пред структурите на ЕС, може да зависи защитаването на интересите на цял бранш или сектор от българската икономика! И колкото повече това е синхронизиран процес между всички заинтересовани страни, толкова по-добри ще са и резултатите. От тези хора съвсем пряко ще зависят съдбите на стотици работодатели и данъкоплатци, както и на хиляди служители и работници. Това за съжаление като че ли все още не е съвсем осъзнато от българските управляващи. Все още обществото обляно в еуфорията на постигнатата национална цел пропуска много важни индикации, които стават показателни за отношението на управляващите именно към тези важни и чувствителни теми.
Към средата на декември 2006 се оказа, че над 400 български производители и преработватели на месни и млечни продукти са били подведени от подопечните служби на Министерството на земеделието относно покриване на определени евростандарти. Системно отговорните държавни органи за ветеринарно – санитарен контрол са осъществявали своите проверки и предписания, чието изпълнение е струвало милиони левове на фирмите от браншовете. В крайна сметка се оказва, че от общо 463 фирми в двата бранша, само 61 ще могат да изнасят продукция за ЕС, въпреки предварителните уверения на българските власти, че и останалите са покрили критериите за получаване на сертификат. – Дали проблема е в липсата на адекватна и актуална информации или некомпетентност на отговорните служби и служители или просто поредните шмекерувания на дребно – няма голямо значение за случая. Определящото тук е, че отговорното министерство и респективно управляващите, не са си свършили работата да защитят по най-добър начин интересите на над 400 български фирми, които произвеждат продукция, плащат данъци и предоставят работни места в България. Много от тях са калкулирали в планове и бюджети за 2007 очакваните износи за страни от ЕС. В това число има и много конкретни договорености, които просто остават невъзможни и най-лошото застрашават много от предприятията с фалит. Това е предателство на национални интереси! А още по-лошото е, че липсата на компетентност сред управляващите създава условия на генериране на евроскептицизъм, което поставя на риск всички дългогодишни усилия обществото. Разбира се на фона на нашите родни управленски недоразумения десетките мощни европейски производители вече са на прага на българския пазар. – Това е чудесно, няма лошо, нека реалната конкуренция да стимулира всички български месопреработватели към по-добро качество и още по-конкурентни цени. Нека неспособните и некадърните да отпаднат. Но не и когато съвестни български предприемачи вече са саботирани не от чужди интереси, ами от българските държавни органи – същите онези, чийто министри ние избираме на парламентарни избори! Същевременно това далеч не е единствената издънка на управляващите последните месеци. Все още българският бизнес помни как еко-министерството постави на нокти десетки български производители и вносители на електроуреди с некадърно и неадекватно въведените европейски екологични изисквания за отпадъци от елекроуреди. Дори и към настоящия момент все още без окончателна развръзка е друг гаф на земеделското министерство с приетия нов закон за запасите от захар и захарни продукти, с който без каквато и да е информационна кампания се въведоха изисквания към българските фирми, за които те трябваше да разберат броени дни преди залегналите в закона срокове за подаване на определените декларации. И всичко това още в навечерието на нашето членство, без реално страната ни да бъде част от Съюза. Дали и за напред ще трябва българските управляващи да догонват и наваксват стандарти на работа в ЕС единствено за сметка на българските предприятия и предприемачи? Дали ще се налага всички ние и в бъдеще да плащаме цената за некадърността на нашите избранници? Този път залогът е доста голям – дали догодина ще имаме работно място, където да отидем в първия работен ден на 2008? Българската политическа класа трябва да осъзнае, че настъпва качествено нова ера в правенето на политика. В миналото остава времето на крайностите и крещящите обществени разделения и противопоставяния, на гръмките лозунги с много звук и малко смисъл. Нещото, което трябва да се разбере и от българския избирател е че логиката трябва да измести кресливата емоция в политическото представителство. Идва времето на правенето на конкретна и прагматична политика, която стои зад определени идеи и интереси, а не зад вкаменели шлагери от времето на ранния преход. Това са обективните обстоятелства и който не съумее да ги осъзнае просто ще изпадне извън борда...
Определено, от първия работен ден в 2007 отпада политическата реторика на евтиния популизъм и “политическо позьорство”, защото резултатите от свършеното ще усещаме всички ние пряко – най – вече по джобовете си. От нас и от нашите политически представители зависи дали ЕС ще означава за българите предимства и възможности или унищожаваща конкурентна среда и безработица. Смисълът България да бъде членка в голямото семейство е най-вече всеки един от нас да може да бъде член на Европейския Съюз, а не просто страничен онеправдан наблюдател. Дано зимата на нашето членство не се превърне в зимата на нашите планове и надежди, а да донесе пролетта на едно стабилно и проспериращо българско общество, единно в отстояването на националните си интереси.
Неминуемо, рано или късно за всеки от нас идва и първия работен ден. Влизаме в ежедневния делови режим на обичайни задължения, гоним служебните си цели и задачи, постигаме или не определени резултати, получаваме съответните си месечни възнаграждения. Но българските управляващите имат вече и значително по-големи отговорности от обичайните през последните години - това е представителството и защитата на реалните интереси на всички тези активни българи. – Защита както на наднационално ниво пред всички структури и органи за взимане на решение на ЕС, така и чрез ежедневната работа на нашите национални институции, държавни служби и агенции. Крайно време е българските институции да престанат да бъдат, както не веднъж до сега, постоянната спънка пред българската инициативност и предприемачество. Защото единно представения и защитен български интерес навън, гарантира успешно развитие на бранш или сектор в българската икономика, гарантира нови работни места и просперитет за страната. Българските държавни органи на управление са задължени да са в един отбор с българските граждани и нашите интереси. Разбира се прилагането и спазването на европейските изисквания и норми, въвеждането на правилата на Съюза не подлежат на дискусия, но за българските управляващи не може да има дилема чий интерес е най-важен и кои са приоритетите. В общото европейско икономическо и политическо пространство на конкуренция, регулации и пазарни механизми ние сме един екип с общи цели и интереси – българския бизнес, българските политици, българските институции и всеки един български гражданин. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че членството не е инертен процес, при който нещата ще ни се случват автоматично и предначертано от неведоми евро - експерти и комисари и ние ще можем единствено да сме доволни или да роптаем. Нещата не се случват просто някъде в “необозримото управленско горе” на мъгливия Брюксел. Тук вече не е като да се объркаме или да бъдем подведени на парламентарни избори и да пратим по грешка някой неподходящ в Народното Събрание, който (слава Богу) не е в състояние да предизвика сериозни обрати. Защото персонално, от всеки един от малкото български политически представители пред структурите на ЕС, може да зависи защитаването на интересите на цял бранш или сектор от българската икономика! И колкото повече това е синхронизиран процес между всички заинтересовани страни, толкова по-добри ще са и резултатите. От тези хора съвсем пряко ще зависят съдбите на стотици работодатели и данъкоплатци, както и на хиляди служители и работници. Това за съжаление като че ли все още не е съвсем осъзнато от българските управляващи. Все още обществото обляно в еуфорията на постигнатата национална цел пропуска много важни индикации, които стават показателни за отношението на управляващите именно към тези важни и чувствителни теми.
Към средата на декември 2006 се оказа, че над 400 български производители и преработватели на месни и млечни продукти са били подведени от подопечните служби на Министерството на земеделието относно покриване на определени евростандарти. Системно отговорните държавни органи за ветеринарно – санитарен контрол са осъществявали своите проверки и предписания, чието изпълнение е струвало милиони левове на фирмите от браншовете. В крайна сметка се оказва, че от общо 463 фирми в двата бранша, само 61 ще могат да изнасят продукция за ЕС, въпреки предварителните уверения на българските власти, че и останалите са покрили критериите за получаване на сертификат. – Дали проблема е в липсата на адекватна и актуална информации или некомпетентност на отговорните служби и служители или просто поредните шмекерувания на дребно – няма голямо значение за случая. Определящото тук е, че отговорното министерство и респективно управляващите, не са си свършили работата да защитят по най-добър начин интересите на над 400 български фирми, които произвеждат продукция, плащат данъци и предоставят работни места в България. Много от тях са калкулирали в планове и бюджети за 2007 очакваните износи за страни от ЕС. В това число има и много конкретни договорености, които просто остават невъзможни и най-лошото застрашават много от предприятията с фалит. Това е предателство на национални интереси! А още по-лошото е, че липсата на компетентност сред управляващите създава условия на генериране на евроскептицизъм, което поставя на риск всички дългогодишни усилия обществото. Разбира се на фона на нашите родни управленски недоразумения десетките мощни европейски производители вече са на прага на българския пазар. – Това е чудесно, няма лошо, нека реалната конкуренция да стимулира всички български месопреработватели към по-добро качество и още по-конкурентни цени. Нека неспособните и некадърните да отпаднат. Но не и когато съвестни български предприемачи вече са саботирани не от чужди интереси, ами от българските държавни органи – същите онези, чийто министри ние избираме на парламентарни избори! Същевременно това далеч не е единствената издънка на управляващите последните месеци. Все още българският бизнес помни как еко-министерството постави на нокти десетки български производители и вносители на електроуреди с некадърно и неадекватно въведените европейски екологични изисквания за отпадъци от елекроуреди. Дори и към настоящия момент все още без окончателна развръзка е друг гаф на земеделското министерство с приетия нов закон за запасите от захар и захарни продукти, с който без каквато и да е информационна кампания се въведоха изисквания към българските фирми, за които те трябваше да разберат броени дни преди залегналите в закона срокове за подаване на определените декларации. И всичко това още в навечерието на нашето членство, без реално страната ни да бъде част от Съюза. Дали и за напред ще трябва българските управляващи да догонват и наваксват стандарти на работа в ЕС единствено за сметка на българските предприятия и предприемачи? Дали ще се налага всички ние и в бъдеще да плащаме цената за некадърността на нашите избранници? Този път залогът е доста голям – дали догодина ще имаме работно място, където да отидем в първия работен ден на 2008? Българската политическа класа трябва да осъзнае, че настъпва качествено нова ера в правенето на политика. В миналото остава времето на крайностите и крещящите обществени разделения и противопоставяния, на гръмките лозунги с много звук и малко смисъл. Нещото, което трябва да се разбере и от българския избирател е че логиката трябва да измести кресливата емоция в политическото представителство. Идва времето на правенето на конкретна и прагматична политика, която стои зад определени идеи и интереси, а не зад вкаменели шлагери от времето на ранния преход. Това са обективните обстоятелства и който не съумее да ги осъзнае просто ще изпадне извън борда...
Определено, от първия работен ден в 2007 отпада политическата реторика на евтиния популизъм и “политическо позьорство”, защото резултатите от свършеното ще усещаме всички ние пряко – най – вече по джобовете си. От нас и от нашите политически представители зависи дали ЕС ще означава за българите предимства и възможности или унищожаваща конкурентна среда и безработица. Смисълът България да бъде членка в голямото семейство е най-вече всеки един от нас да може да бъде член на Европейския Съюз, а не просто страничен онеправдан наблюдател. Дано зимата на нашето членство не се превърне в зимата на нашите планове и надежди, а да донесе пролетта на едно стабилно и проспериращо българско общество, единно в отстояването на националните си интереси.
Страната на заложниците
Имало едно време една страна в която всички били заложници. И то не само заложници по един път, а заложници по няколко пъти едновременно. Звучи доста абсурдно, нали? - Е, да но колкото и тъжно да ни е, страната е България, а годината е 2008.
И за да не губим време в излишни вербални увертюри - както може би вече става ясно – ще споделя още една гледна точка по повод унизителния провал на настоящото правителство.
С настоящия материал изразявам гледна точка, която би могла да бъде и гледната точка на още много хора, които не биха желали да плащат сметката за некадърността на други. От къде на къде, аз с моите данъци ще съм солидарен и ще подкрепям управленските провали на Сергей – Симеон – Доган? Защо аз и още стотици хиляди като мен ще се опитват да се развиват, да работят, да увеличават производителността и квалификацията си, с което очаквано да увеличават и доходите си, с това логично и размера на плащаните данъци...когато в същото време насреща всички тези усилия биват профуквани с лека ръка? Или да го кажа по образно, от къде на къде аз ще съм лоялен и косвено ще помагам на някой, който с две ръце ме дърпа надолу?
Това някакъв болен прочит на пролетарски комунален колективизъм ли е? В 21 век в европейския съюз ли живеем?
От тук следва едно единствено нещо – разбуждане на личен бунт и несъгласие във всеки един от нас, с поне бегли зачатъци на разсъдък и чувство за справедливост! Разбира се този бунт е деструктивно и не цивилизовано, ако бъде насочен към демократичните устои на държавността, към лоялния данъкоплатец и към европейското бъдеще на страната. Но Президентът, Премиерът и неговата компания с тази политика поставят под риск именно тези ценности, на които цялото общество се опитва да изгради вече почти 20 години устойчиви над-политически основи на държавата. Защото реално премиерът и министрите вече са пътници, но с некадърното си управление, могат да направят страната ни заложник на отрицателни обществени и политически тенденции и нихилизъм, - най-опасното нещо, което може да ни се случи след 19 години преход! Крехките устои на гражданското общество могат да бъдат отнесени безследно от основателното недоволство и държавническата несправедливост към всеки съвестен гражданин на държавата. Но най-важното е събуденият обществен гняв да бъде насочен в правилната посока – а именно към авторите, режисьорите и главните действащи лица на този грозен сценарии! И това е най-вече нашата отговорна задача като градивна опозиция. Да разобличим пред обществото всички управленски абсурди, но да се борим да запазим и продължим европейските ценности и държавността (което именно би ни различило от евтини популистки формации).
Макар, че реално погледнато всички ние вече сме заложници. Заложници на политическата и управленска безпомощност на един премиер, който като че ли изобщо няма думата за нищо съществено в правителството. Е, кел файда, че бил чист, като цялата правителствена лодка е затънала във вонящата тиня на корупция и некадърност. Толкова воняща, че се усеща чак в Брюксел.
И още по скандално е, как се опитва да бъде туширана и приспана обществената будна съвест. Представя ни се, че едва ли не всичко това било нормално и личния морал (или липса на такъв) на правителството се идентифицира с универсални морални ценности, които се очаква ние да приемем...!? “Ние може да не сме идеални” (Станишев), но точно сега България най-малко се нуждаела от хаоса при едни предсрочни избори... - т.е. призив за приемане на някакво абстрактно по-малко зло, пораженчески подход и тотална липса на самокритичност и обективност. - Е аз поне лично съм обиден да се отнасят с мен като част от безумно и равнодушно стадо и отказвам да бъда заложник на един политически и управленски импотентен премиер! Макар и абсурдно, но да си заложник на някой, който е властен, личностно силен, доминиращ и целеустремен, владеещ ситуацията е някак си разбираемо, но да стоиш безропотен заложник да едно жалко и хилаво политическо мюре е най-малкото унизително за самочувствието на всеки един мислещ българин!
Но аспектите на страната на заложниците съвсем не се изчерпват и само с това. Всички ние сме заложници и на нещо още по-мащабно, а именно на един порочен политически модел. Това е моделът Първанов, който засели в управлението на България умели политически брокери (батковци и аркадаши) и за кумува срама ги разреди с безгласни и безсмислени “чисти” политически персонажи (Станишев, Миков). Всичко това в един работещ единствено за партийни каси и лични джобове псевдо-политически спектакъл. Всички мащабни управленски решения, най-вече в икономически и кадрови аспект, са блокирани!
И цялата тази бутафория е пред очите ни, но слава Богу и пред очите на европейските ни партньори. И кой знае защо още от векове, просветлението и цивилизоваността в България трябва да се внасят, та по стара традиция и сега трябваше от там да ни отварят очите!
Дано поне най-сетне да се случи събуждането на този народ от заложници!
Тотален бойкот на правителството, нагло предало труда и усилията на всички нас!
Иво Петров
И за да не губим време в излишни вербални увертюри - както може би вече става ясно – ще споделя още една гледна точка по повод унизителния провал на настоящото правителство.
С настоящия материал изразявам гледна точка, която би могла да бъде и гледната точка на още много хора, които не биха желали да плащат сметката за некадърността на други. От къде на къде, аз с моите данъци ще съм солидарен и ще подкрепям управленските провали на Сергей – Симеон – Доган? Защо аз и още стотици хиляди като мен ще се опитват да се развиват, да работят, да увеличават производителността и квалификацията си, с което очаквано да увеличават и доходите си, с това логично и размера на плащаните данъци...когато в същото време насреща всички тези усилия биват профуквани с лека ръка? Или да го кажа по образно, от къде на къде аз ще съм лоялен и косвено ще помагам на някой, който с две ръце ме дърпа надолу?
Това някакъв болен прочит на пролетарски комунален колективизъм ли е? В 21 век в европейския съюз ли живеем?
От тук следва едно единствено нещо – разбуждане на личен бунт и несъгласие във всеки един от нас, с поне бегли зачатъци на разсъдък и чувство за справедливост! Разбира се този бунт е деструктивно и не цивилизовано, ако бъде насочен към демократичните устои на държавността, към лоялния данъкоплатец и към европейското бъдеще на страната. Но Президентът, Премиерът и неговата компания с тази политика поставят под риск именно тези ценности, на които цялото общество се опитва да изгради вече почти 20 години устойчиви над-политически основи на държавата. Защото реално премиерът и министрите вече са пътници, но с некадърното си управление, могат да направят страната ни заложник на отрицателни обществени и политически тенденции и нихилизъм, - най-опасното нещо, което може да ни се случи след 19 години преход! Крехките устои на гражданското общество могат да бъдат отнесени безследно от основателното недоволство и държавническата несправедливост към всеки съвестен гражданин на държавата. Но най-важното е събуденият обществен гняв да бъде насочен в правилната посока – а именно към авторите, режисьорите и главните действащи лица на този грозен сценарии! И това е най-вече нашата отговорна задача като градивна опозиция. Да разобличим пред обществото всички управленски абсурди, но да се борим да запазим и продължим европейските ценности и държавността (което именно би ни различило от евтини популистки формации).
Макар, че реално погледнато всички ние вече сме заложници. Заложници на политическата и управленска безпомощност на един премиер, който като че ли изобщо няма думата за нищо съществено в правителството. Е, кел файда, че бил чист, като цялата правителствена лодка е затънала във вонящата тиня на корупция и некадърност. Толкова воняща, че се усеща чак в Брюксел.
И още по скандално е, как се опитва да бъде туширана и приспана обществената будна съвест. Представя ни се, че едва ли не всичко това било нормално и личния морал (или липса на такъв) на правителството се идентифицира с универсални морални ценности, които се очаква ние да приемем...!? “Ние може да не сме идеални” (Станишев), но точно сега България най-малко се нуждаела от хаоса при едни предсрочни избори... - т.е. призив за приемане на някакво абстрактно по-малко зло, пораженчески подход и тотална липса на самокритичност и обективност. - Е аз поне лично съм обиден да се отнасят с мен като част от безумно и равнодушно стадо и отказвам да бъда заложник на един политически и управленски импотентен премиер! Макар и абсурдно, но да си заложник на някой, който е властен, личностно силен, доминиращ и целеустремен, владеещ ситуацията е някак си разбираемо, но да стоиш безропотен заложник да едно жалко и хилаво политическо мюре е най-малкото унизително за самочувствието на всеки един мислещ българин!
Но аспектите на страната на заложниците съвсем не се изчерпват и само с това. Всички ние сме заложници и на нещо още по-мащабно, а именно на един порочен политически модел. Това е моделът Първанов, който засели в управлението на България умели политически брокери (батковци и аркадаши) и за кумува срама ги разреди с безгласни и безсмислени “чисти” политически персонажи (Станишев, Миков). Всичко това в един работещ единствено за партийни каси и лични джобове псевдо-политически спектакъл. Всички мащабни управленски решения, най-вече в икономически и кадрови аспект, са блокирани!
И цялата тази бутафория е пред очите ни, но слава Богу и пред очите на европейските ни партньори. И кой знае защо още от векове, просветлението и цивилизоваността в България трябва да се внасят, та по стара традиция и сега трябваше от там да ни отварят очите!
Дано поне най-сетне да се случи събуждането на този народ от заложници!
Тотален бойкот на правителството, нагло предало труда и усилията на всички нас!
Иво Петров
Абонамент за:
Публикации (Atom)
