Страната на заложниците

Имало едно време една страна в която всички били заложници. И то не само заложници по един път, а заложници по няколко пъти едновременно. Звучи доста абсурдно, нали? - Е, да но колкото и тъжно да ни е, страната е България, а годината е 2008.
И за да не губим време в излишни вербални увертюри - както може би вече става ясно – ще споделя още една гледна точка по повод унизителния провал на настоящото правителство.
С настоящия материал изразявам гледна точка, която би могла да бъде и гледната точка на още много хора, които не биха желали да плащат сметката за некадърността на други. От къде на къде, аз с моите данъци ще съм солидарен и ще подкрепям управленските провали на Сергей – Симеон – Доган? Защо аз и още стотици хиляди като мен ще се опитват да се развиват, да работят, да увеличават производителността и квалификацията си, с което очаквано да увеличават и доходите си, с това логично и размера на плащаните данъци...когато в същото време насреща всички тези усилия биват профуквани с лека ръка? Или да го кажа по образно, от къде на къде аз ще съм лоялен и косвено ще помагам на някой, който с две ръце ме дърпа надолу?

Това някакъв болен прочит на пролетарски комунален колективизъм ли е? В 21 век в европейския съюз ли живеем?

От тук следва едно единствено нещо – разбуждане на личен бунт и несъгласие във всеки един от нас, с поне бегли зачатъци на разсъдък и чувство за справедливост! Разбира се този бунт е деструктивно и не цивилизовано, ако бъде насочен към демократичните устои на държавността, към лоялния данъкоплатец и към европейското бъдеще на страната. Но Президентът, Премиерът и неговата компания с тази политика поставят под риск именно тези ценности, на които цялото общество се опитва да изгради вече почти 20 години устойчиви над-политически основи на държавата. Защото реално премиерът и министрите вече са пътници, но с некадърното си управление, могат да направят страната ни заложник на отрицателни обществени и политически тенденции и нихилизъм, - най-опасното нещо, което може да ни се случи след 19 години преход! Крехките устои на гражданското общество могат да бъдат отнесени безследно от основателното недоволство и държавническата несправедливост към всеки съвестен гражданин на държавата. Но най-важното е събуденият обществен гняв да бъде насочен в правилната посока – а именно към авторите, режисьорите и главните действащи лица на този грозен сценарии! И това е най-вече нашата отговорна задача като градивна опозиция. Да разобличим пред обществото всички управленски абсурди, но да се борим да запазим и продължим европейските ценности и държавността (което именно би ни различило от евтини популистки формации).


Макар, че реално погледнато всички ние вече сме заложници. Заложници на политическата и управленска безпомощност на един премиер, който като че ли изобщо няма думата за нищо съществено в правителството. Е, кел файда, че бил чист, като цялата правителствена лодка е затънала във вонящата тиня на корупция и некадърност. Толкова воняща, че се усеща чак в Брюксел.
И още по скандално е, как се опитва да бъде туширана и приспана обществената будна съвест. Представя ни се, че едва ли не всичко това било нормално и личния морал (или липса на такъв) на правителството се идентифицира с универсални морални ценности, които се очаква ние да приемем...!? “Ние може да не сме идеални” (Станишев), но точно сега България най-малко се нуждаела от хаоса при едни предсрочни избори... - т.е. призив за приемане на някакво абстрактно по-малко зло, пораженчески подход и тотална липса на самокритичност и обективност. - Е аз поне лично съм обиден да се отнасят с мен като част от безумно и равнодушно стадо и отказвам да бъда заложник на един политически и управленски импотентен премиер! Макар и абсурдно, но да си заложник на някой, който е властен, личностно силен, доминиращ и целеустремен, владеещ ситуацията е някак си разбираемо, но да стоиш безропотен заложник да едно жалко и хилаво политическо мюре е най-малкото унизително за самочувствието на всеки един мислещ българин!

Но аспектите на страната на заложниците съвсем не се изчерпват и само с това. Всички ние сме заложници и на нещо още по-мащабно, а именно на един порочен политически модел. Това е моделът Първанов, който засели в управлението на България умели политически брокери (батковци и аркадаши) и за кумува срама ги разреди с безгласни и безсмислени “чисти” политически персонажи (Станишев, Миков). Всичко това в един работещ единствено за партийни каси и лични джобове псевдо-политически спектакъл. Всички мащабни управленски решения, най-вече в икономически и кадрови аспект, са блокирани!
И цялата тази бутафория е пред очите ни, но слава Богу и пред очите на европейските ни партньори. И кой знае защо още от векове, просветлението и цивилизоваността в България трябва да се внасят, та по стара традиция и сега трябваше от там да ни отварят очите!

Дано поне най-сетне да се случи събуждането на този народ от заложници!

Тотален бойкот на правителството, нагло предало труда и усилията на всички нас!


Иво Петров