ИКОНОМИЧЕСКИТЕ АСПЕКТИ НА ПОЛИТИЧЕСКАТА И ИНСТУЦИОНАЛНА КРИЗА В ДЪРЖАВАТА

Широко коментирани и засягани в общественото пространство са политическите, моралните, обществените аспекти на скандалите разтърсващи държавата един след друг. Но на заден план остават най-практическите и съществени аспекти – икономическите, които са и в дневния ред на една дясна, прагматична и близка до хората партия, със заявка за защита на реални интереси, най-вече на икономически активната част от населението.

Само няколко думи на председателя на Федералния резерв на САЩ предизвикват обрати на финансовите и инвестиционни пазари. Изразяваните политически намерения на президента и правителството на САЩ пренареждат стратегически инвестиционни планове на компании и цели отрасли за години напред. Директорът на ЕЦБ, с формулираната политика, задава икономическия дневен ред в Европа. Ръста на инвестициите за определен период са пряко зависими от поведението на съответното национално правителство на всяка страна с функционираща пазарна икономика. Заявките за политически намерения и управленски политики са определящи за ръста на инвестициите през съответния период. Примерите са много: Не премерените социални заявки на управлението на канцлера Шрьодер в Германия, остана запомнено с икономическия спад на Германия за периода. Икономическите послания и решителност на Саркози за реформи, му донесоха в голяма степен спечелването на президентските избори във Франция и т.н.
С други думи, сигналите на едно управление са определящи за икономиката и инвестиционните тенденции в страната!

Какво се случва у нас за период от няколко месеца:

- Приближени икономически кръгове на социалистите (финансирали кампанията на социалистическия президент) са в доказани злоупотреби с еврофондове за милиони, с последвали икономически санкции за всички съвестни предприемачи в сектора на хранително-вкусовата промишленост;
- Социалистическият министър на икономиката и енергетиката е принуден да подаде оставка след грандиозен корупционен скандал в енергетиката;
- Висши държавни служители, назначени и с чадър от социалистическия министър, са уличени в манипулиране на държавни поръчки за милиони в сектора на пътното строителство и толериране на роднински икономически кръгове, довели до спиране на фондове по европейски програми за финансиране и развитие на инфраструктурата в страната;
- След изключителния натиск от чужбина, въпросният държавен служител подава оставка, но...е назначен за съветник на същия социалистически министър – принципал;
- Скандал уличаващ в топли връзки доказани нарко-босове с генералски кръгове и ръководни лица от системата на МВР;
- Висши служители на възлови звена в системата на МВР уличени в покровителство на контрабанда и изнасяне на информации, със знанието на социалистическия министър на вътрешните работи;
- Социалистическият министър на вътрешните работи в топли нерегламентирани връзки и неформални срещи със знакови лица от престъпния контингент, владеещи неформално цял град в югозападна България; (ПП: Подобни явления са познати през 80-те години в северозападната част на Колумбия, където правомощията на правителството и авторитета на централната власт са стигали общо взето единствено до границите на столицата Богота. Полицията е била олицетворение на интересите на картелите и малкото съвестни служители са били безсилни. Централното правителство се е било глухо и сляпо за случващото се. Босовете на картела са се идентифицирали често с обществени каузи и сами са олицетворявали закона и държавността в градовете си, а в последствие и в цели части от страната. Назначенията на висши полицейски постове и специални части са само за “удобни” и верни лица, други не са оцелявали. Поради постоянно изтичане на информации от най-високо ниво и за най-секретни акции, полицията не е могла да проведе нито една съществена и резултатна акция срещу картелите през първата половина на 80-те. Корупцията е била на всички нива и до такава степен обезсилва правителството и президента, че в края на 80-те години колумбийският президент е принуден да се обърне с молба за помощ към САЩ, чрез американския посланик по това време в Богота, като си позволява дори да наруши суверенността на държавата и конституцията.)

Звучи ли ни до някъде познато? Слава богу, все още само до някъде!

Е, в този политико-икономически контекст, кой сериозен бизнес и потенциален (стратегически?) инвеститор би се почувствал сигурен за своите вложения и капитали, в страна с подобна държавност? На какви пазарни условия, конкурентна среда и шансове за успех може да разчита международен производител на пазар, където неговите преки конкуренти, поради отработени и продуктивни корупционни канали, нямат и половината от неговите разходи. Още по-тъжно е ако споменем родните съвестни предприемачи, които биха искали честно, със заем, да развият дадено производство? Хранително-вкусова промишленост – трудно може да се бори с откраднатите милиони от еврофондове и с червения политически чадър над тях. Колко други български предприемачи с дейности в сферите на инфраструктура и строителство са потърпевши от безобразията на определени социалистически протежета? Как може един частен предприемач да се чувства сигурен за своята дейност и имущество, като неговата сигурност е в ръцете на безочлив алкохолизиран “оперативно интересен министър” и на висши полицаи, които си искат лаптоп и пушка по телефона и които същевременно са наясно с всичко един за друг (но все пак добре, че почнаха да се настъпват един-друг, та част от истината пролича). И това под носа на министър-председател, който или изобщо не е в час и е просто едно безсмислено чучело или е наясно с всичко това, но е напълно безпомощен и жалък? (Аз лично се чудя за себе си кой вариант ли е по-приемливия ?! Защото трета възможност май няма...).
А това касае нашето поколение, касае и следващото поколение, тези които на пролет са абитуриенти. Касае всички ни, защото решението дали да се инвестира в България определя бъдещите престижни работни места и възможности за развитие на младите, желаещите да работят и да останат в България. Да плащат данъците от труда си тук, за да издържат и без това застаряващото българско население. Защото България, с плоските (иначе много добро решение) 10%, не е единствената алтернатива за инвестиции. Съседна Румъния е вече драстично пред нас именно по тези показатели. И не е ли редно да се замислим, дали това се дължи единствено и само на по голямото население на северната съседка или може би и на други фактори...? Дали няма в бъдеще икономическата емиграция на качествени българи да не е към Брюксел или Бостън, а към Букурещ... Защото инвестиционните намерения и планиране в международните корпорации са стратегически и се правят в хоризонт 2-3 често и повече години напред. И последиците на политическите и управленски скандали днес, ще се усетят едва след години... и мечтите на тези които сега са -9, -10, - 11 клас, ще се сблъскат със сянката на грозното, потно и алкохолно-подпухнало лице с пъпка на една друга реалност, на едни други хора...които тогава няма да ги има, но тяхното наследство трябва да бъде плащано!

Ако сте стигнали до тук в четенето, значи е имало смисъл от разписването на няколко мои мисли.


Иво Петров