Зимата на българското членство

На първи януари 2007 българите осъмнахме, макар и още леко махмурлии, вече като пълноправни членове на Европейския съюз. Вече сме част от голямото европейско семейство, но какво ни предстои от тук нататък? Гръмките лозунги и поредни резултати по преминати преговорни глави вече не носят много смисъл и най-вече те се изпразниха от политически капитал. Това е кардиналния въпрос, на който българската политическа класа и управляващите трябва да дадат отговор. Нужна е ясна и категорична, последователна концепция за защита на българските национални интереси в голямото европейско семейство. Така както Гърция се бори за своите квоти за износ на портокали или както полските селскостопански производители не веднъж са заставали като един в защита на интересите си. Тук няма място за популистка предизборна кампанийност, защото резултатите ще са по-бързо видими и осезаеми от всякога до сега. Това е ръкавица най-вече хвърлена към българските политици и управляващи, които като че ли до момента все още се носят в опиянението на заветното членство и не са стъпили здраво на земята на прагматизма и защитата на конкретните интереси на българските граждани. Нужно е обществото ни да бъде преведено от зимата на българското членство към слънчевата пролет на разцъфващи перспективи и възможности пред българските национални интереси в голямата европейска градина.

Неминуемо, рано или късно за всеки от нас идва и първия работен ден. Влизаме в ежедневния делови режим на обичайни задължения, гоним служебните си цели и задачи, постигаме или не определени резултати, получаваме съответните си месечни възнаграждения. Но българските управляващите имат вече и значително по-големи отговорности от обичайните през последните години - това е представителството и защитата на реалните интереси на всички тези активни българи. – Защита както на наднационално ниво пред всички структури и органи за взимане на решение на ЕС, така и чрез ежедневната работа на нашите национални институции, държавни служби и агенции. Крайно време е българските институции да престанат да бъдат, както не веднъж до сега, постоянната спънка пред българската инициативност и предприемачество. Защото единно представения и защитен български интерес навън, гарантира успешно развитие на бранш или сектор в българската икономика, гарантира нови работни места и просперитет за страната. Българските държавни органи на управление са задължени да са в един отбор с българските граждани и нашите интереси. Разбира се прилагането и спазването на европейските изисквания и норми, въвеждането на правилата на Съюза не подлежат на дискусия, но за българските управляващи не може да има дилема чий интерес е най-важен и кои са приоритетите. В общото европейско икономическо и политическо пространство на конкуренция, регулации и пазарни механизми ние сме един екип с общи цели и интереси – българския бизнес, българските политици, българските институции и всеки един български гражданин. Важно е всеки един от нас да осъзнае, че членството не е инертен процес, при който нещата ще ни се случват автоматично и предначертано от неведоми евро - експерти и комисари и ние ще можем единствено да сме доволни или да роптаем. Нещата не се случват просто някъде в “необозримото управленско горе” на мъгливия Брюксел. Тук вече не е като да се объркаме или да бъдем подведени на парламентарни избори и да пратим по грешка някой неподходящ в Народното Събрание, който (слава Богу) не е в състояние да предизвика сериозни обрати. Защото персонално, от всеки един от малкото български политически представители пред структурите на ЕС, може да зависи защитаването на интересите на цял бранш или сектор от българската икономика! И колкото повече това е синхронизиран процес между всички заинтересовани страни, толкова по-добри ще са и резултатите. От тези хора съвсем пряко ще зависят съдбите на стотици работодатели и данъкоплатци, както и на хиляди служители и работници. Това за съжаление като че ли все още не е съвсем осъзнато от българските управляващи. Все още обществото обляно в еуфорията на постигнатата национална цел пропуска много важни индикации, които стават показателни за отношението на управляващите именно към тези важни и чувствителни теми.
Към средата на декември 2006 се оказа, че над 400 български производители и преработватели на месни и млечни продукти са били подведени от подопечните служби на Министерството на земеделието относно покриване на определени евростандарти. Системно отговорните държавни органи за ветеринарно – санитарен контрол са осъществявали своите проверки и предписания, чието изпълнение е струвало милиони левове на фирмите от браншовете. В крайна сметка се оказва, че от общо 463 фирми в двата бранша, само 61 ще могат да изнасят продукция за ЕС, въпреки предварителните уверения на българските власти, че и останалите са покрили критериите за получаване на сертификат. – Дали проблема е в липсата на адекватна и актуална информации или некомпетентност на отговорните служби и служители или просто поредните шмекерувания на дребно – няма голямо значение за случая. Определящото тук е, че отговорното министерство и респективно управляващите, не са си свършили работата да защитят по най-добър начин интересите на над 400 български фирми, които произвеждат продукция, плащат данъци и предоставят работни места в България. Много от тях са калкулирали в планове и бюджети за 2007 очакваните износи за страни от ЕС. В това число има и много конкретни договорености, които просто остават невъзможни и най-лошото застрашават много от предприятията с фалит. Това е предателство на национални интереси! А още по-лошото е, че липсата на компетентност сред управляващите създава условия на генериране на евроскептицизъм, което поставя на риск всички дългогодишни усилия обществото. Разбира се на фона на нашите родни управленски недоразумения десетките мощни европейски производители вече са на прага на българския пазар. – Това е чудесно, няма лошо, нека реалната конкуренция да стимулира всички български месопреработватели към по-добро качество и още по-конкурентни цени. Нека неспособните и некадърните да отпаднат. Но не и когато съвестни български предприемачи вече са саботирани не от чужди интереси, ами от българските държавни органи – същите онези, чийто министри ние избираме на парламентарни избори! Същевременно това далеч не е единствената издънка на управляващите последните месеци. Все още българският бизнес помни как еко-министерството постави на нокти десетки български производители и вносители на електроуреди с некадърно и неадекватно въведените европейски екологични изисквания за отпадъци от елекроуреди. Дори и към настоящия момент все още без окончателна развръзка е друг гаф на земеделското министерство с приетия нов закон за запасите от захар и захарни продукти, с който без каквато и да е информационна кампания се въведоха изисквания към българските фирми, за които те трябваше да разберат броени дни преди залегналите в закона срокове за подаване на определените декларации. И всичко това още в навечерието на нашето членство, без реално страната ни да бъде част от Съюза. Дали и за напред ще трябва българските управляващи да догонват и наваксват стандарти на работа в ЕС единствено за сметка на българските предприятия и предприемачи? Дали ще се налага всички ние и в бъдеще да плащаме цената за некадърността на нашите избранници? Този път залогът е доста голям – дали догодина ще имаме работно място, където да отидем в първия работен ден на 2008? Българската политическа класа трябва да осъзнае, че настъпва качествено нова ера в правенето на политика. В миналото остава времето на крайностите и крещящите обществени разделения и противопоставяния, на гръмките лозунги с много звук и малко смисъл. Нещото, което трябва да се разбере и от българския избирател е че логиката трябва да измести кресливата емоция в политическото представителство. Идва времето на правенето на конкретна и прагматична политика, която стои зад определени идеи и интереси, а не зад вкаменели шлагери от времето на ранния преход. Това са обективните обстоятелства и който не съумее да ги осъзнае просто ще изпадне извън борда...
Определено, от първия работен ден в 2007 отпада политическата реторика на евтиния популизъм и “политическо позьорство”, защото резултатите от свършеното ще усещаме всички ние пряко – най – вече по джобовете си. От нас и от нашите политически представители зависи дали ЕС ще означава за българите предимства и възможности или унищожаваща конкурентна среда и безработица. Смисълът България да бъде членка в голямото семейство е най-вече всеки един от нас да може да бъде член на Европейския Съюз, а не просто страничен онеправдан наблюдател. Дано зимата на нашето членство не се превърне в зимата на нашите планове и надежди, а да донесе пролетта на едно стабилно и проспериращо българско общество, единно в отстояването на националните си интереси.