DISCOVER CUBA

Отпивах първата си глътка от силно горещо черно кафе, донесено току-що от учтив цветнокож сервитъор в кафе „Таберна” на плаза "Виейа" в сърцето на стара Хавана. Прекрасна слънчева септемврийска сутрин, около девет часа, слънцето вече започваше да жари вековните сгради от отсрещната страна на малкия старинен площад, хвърляйки блажена сянка над няколкото външни масички на кафенето.
Взирах се в живописните прясно реставрирани сгради в колониален стил и си мислех на какво ли са били свидетели през последния век и половина... испански колонизатори, пратеници на Краля на Испания, след тях псевдо независимост, американско влияние, богати американски контета в началото на миналия век, изпълвали хотели и казина с невиждан дотогава блясък и лукс, оставили навсякъде следите на капитала и развиваща се индустриализация по онова време... след тях млади идейно надъхани революционери със зелени рубашки и кубинки с техните си социалистически идеи... след тях идват и съветските специалисти и инженери, да затвърждават правилния курс, железни завеси, атомни войни, обмен на специалисти, износ на захар... а тези сгради все са си били тука и са посрещали всяка една приятна сутрин като тази...
...силен шум на машина ме върна към действителността. Всъщност беше делничен ден и работният живот на града беше започнал. Една от къщите се реновираше - или по-скоро цялостно възстановяване. Всъщност от нея беше останала единствено красивата фасада и нищо повече. Дано не толкова забързаните работници да успеят да възстановят първоначалния и великолепен вид.
Плаза "Виейа" е един от малкото площади в стара Хавана, който е с относително добре възстановена архитектура. Някога красивите сгради в останалата по-голяма част на стария град, макар и все още загатващи великолепието на времената, които помнят, са в окаяно състояние. Множеството ремонти и реставрации загатват за някакво желание на общината да спаси поне част от архитектурното богатство на града.
Проектът на Хавана за реконструкция и възстановяване е някаква карибска версия на „Красива България”, но за съжаление на града без богатите европейски донори и фондове...
Кратка разходка по централните малки улички разкрива многото противоречия и трудности, с които се сблъсква обществото на съвременна Куба. Или по-скоро трудностите, с които държавното управление сблъсква обществото. Смесени чувства обземат човек с детство в соцблока и тийнейджърски години през т.н. преход, като види почти празен магазин с три скучаещи продавачки. Продуктивността на целия този обект със сигурност е колкото на една вендинг машина в нормалния свят. В сенчестите безистени по малките улички често могат да се видят млади мъже в активна възраст, дремещи на извадени седалки от стара "Лада", чакащи поредният горещ ден да отмине. От открехнати прозорчета се виждат дебели лели и малки холчета с шкафчета, окичени с покривчици и всякакви евтини дрънкулки.
За съжаление тези колоритни картинки от една кратка разходка по улиците на стара Хавана загатват за актуални проблеми, пред които е изправена цялата днешна кубинска икономика.
Кубинското правителство планира да освободи повече от половин милион държавни служители и да се опита да създаде заетост в новосъздаден доморасъл частен сектор, което е драматичен опит на единствената по рода си в тази част на света комунистическа държава да трансформира почти банкрутиралата си икономика към по-пазарно ориентирана система. Тези съкращения са планирани да се случат мeжду тази и следващата година.
Днес повече от 85% от заетите пет и половина милиона души са държавни служители. Това е вторият по мащаб опит за реформи след началото на 90-те, когато Островът на свободата е трябвало да оцелее без субсидиите на сриналия се Съветски съюз – основният донор на кубинското правителство през годините на студената война. Местните с умиление си спомнят за годините, когато Куба е изнасяла захар за СССР на цени с около 60% над цените на захарта на световните пазари по това време.
А островът е с традиции в отглеждането на захарна тръстика и обработката на захар. В началото на миналия век първата и единствена до ден днешен железопътна линия на острова е построена от американския индустриалец и основател на империята за захарни и шоколадови изделия Хърши, марка - икона на американския пазар и до днес.
Много надежди са насочени към поемането на държавата от по-младия брат на Фидел Кастро – Раул, преди четири години. За съжаление съществена промяна не се забелязва и до днес. Някои от планираните мерки на „новия курс” включват арендиране на земя на земеделски производители и либерализиране на режима за производство и продажба на селскостопанска продукция. За съжаление обаче това изглежда е поредната мъртвородена директива, която едва ли ще доведе до съществена промяна, тъй като реално няма никакви източници за финансиране на подобни начинания, тотална липса на всякакви пестициди и фертилайзъри и най-вече никакви съоръжения и инфраструктура за целта.
Разбира се, и резултатите от тази „реформа” са налице – обявените по-рано тази година данни за селскостопанския сектор на острова бележат драстичен спад. Разбира се, проектът на правителството за развиване на частния сектор не се ограничава само до селското стопанство, но включва и много други „атрактивни” дейности, обобщени в официален списък от 124 позволени дейности за частно предприемачество, измежду които някои по-интересни са: поправка на детски играчки, уроци по музика, продажба на кокосови орехи, дърводелство.
Като интересен момент е, че дърводелската дейност е ограничена само до ремонт на стари мебели, но не и производство и продажба на нови(!). И ако все пак някой от по-предприемчивите млади мъже и жени в работоспособна възраст, седящи в хладната сянка на безистените по малките улички на Хавана, намери своето призвание в някоя от тези дейности, то тогава следва справяне и с втората част от задачата – държавните регулации. Те включват изключително високи данъци, липса на достъп до кредит и чуждестранен търговски обмен, забрана за рекламиране, ограничение за броя на служителите, които един частен предприемач може да има (служители могат да бъдат само членове на семейството, но не и наети други лица срещу възнаграждение)...
Продължавайки разходката си из стара Хавана, сблъсъкът с различните исторически моменти и периоди на този град във всеки един детайл е неминуем, дори може би екзотичен за туриста, който след ден-два ще се качи на самолета и ще замине обратно откъдето е дошъл.
Едно от емблематичните неща за кубинските градове и най-вече Хавана е местният автопарк. Тук може би е единственото място на света, където така пряко съжителстват рамо до рамо гордостите на детройтската автомобилостроителна индустрия на шейсетте, с нейните помпозни "Шевролети" и "Буици", заедно със съветските социалистически постижения на ВАЗ и УАЗ от осемдесетте години. Цялата тази екзотика, разбира се, е гарнирана и с последните откъслечни попълнения от изключително подозрителни и никому непознати южнокорейски возила.
Дали това не е опит за трансформация към енергоспестяващи технологии?
Каквато и да е истината, петролните продукти в Куба в днешно време са почти изцяло доставяни от Венецуела, където братското правителство на президента Уго Чавес изпраща по около 100 000 барела на ден до кубинските пристанища. И това е въз основа на някакъв бартер срещу кубински доктори и инженери, с които Островът на свободата подпомага Венецуела. (Тези т.н. бартери в днешно време ми изглеждат меко казано странни, но като се замисля, че и София през осемдесетте беше пламнала от всякакви виетнамци, пак резултат от някакъв подобен безумен обмен...).
В размислите и впечатленията ми за тази странна и необичайна държава няма как да не отбележа и индустрията, довела ме в това, въпреки всичко, живописно крайче на света – туризмът. И тук, както очевидно във всяка една сфера на тукашното общество, битуват почти сюрреалистични обстоятества.
Един от най-посещаваните и рекламирани курорти на острова е полуостров Варадеро, който съчетава атавизмите на социалистическото хотелиерство с големи бетонни хотели мастодонти (тип "Кубан" на Слънчев бряг), които отстъпват все повече място на модерни и изключително добре устроени ол инклузив комплекси на европейски хотелиерски компании, като "Иберостар" или "Барчело". Американци няма никъде (което едва ли е новина за някого, но определено допринася за спокойствието в курортите).
Интересното на тази индустрия в Куба е, че тя е една от малкото, в които правителството допуска смесени дружества с чуждестранни бизнеси. И това е причината за макар и малкото свежи пари, които влизат в островната икономика.
Разбира се, от революционери по душа и природа не би могло да се очаква особена предприемаческа мисъл, та така и с тази индустрия – след огромния дефицит по сметката за 2009 кубинското правителство решава да забрани износа на капитали, генерирани в Куба. Под ударите на този закон попадат малкото чужди инвеститори в туристическия сектор. Но тепърва предстоят да се видят резултатите от тези мерки по пожарно спасяване на дефицита...
Във всички случаи надеждите са, че контролът и спазването на правилата ще е типичният за подобни социалистически администрации. Или както сподели местен на развален английски: „Омари се продават само в държавни заведения, но това почти, може да се намерят и на други места, но това не съм го казал”.
И така, потънал в размисли, се разхождам по малките старинни улички, пълни с усмихнати млади хора, ученици в униформи и пионерски връзки, срутени сгради, стари коли и дремещи хора по входовете, и си задавам въпроса дали тази липса на общо взето всякакви придобивки на развитите пазарни общества, липса на алтернатива или някакво обозримо бъдеще не кара тези хора да живеят по-безгрижно? - Не, не ме разбирайте погрешно, това не е някаква псевдоромантична идеологическа дилема на недоизяснен светоглед, а просто въпрос, за който може би всеки си има своя отговор... или просто мисли в един безгрижен слънчев ден на едно интересно място.
...спускайки се в късния горещ следобед по-надолу, по "Сан Игнасио", който води директно към доковете на пристанището на Хавана и морския терминал "Сан Франсиско", се замислих, че моментът е изключително подходящ за една студена пиня...